Jakże wyjątkowy dzień dzisiaj przeżywamy. Gromadzimy się w świątyni liczniej niż zwykle. Chcemy wspólnie wejść w czas Wielkiego Postu, by rozpocząć czterdziestodniową drogę nawrócenia. Po raz kolejny głowa każdego z nas zostanie posypana popiołem na znak pokuty i pracy nad sobą, a przy tym usłyszymy jakże znamienne słowa: „Nawracajcie się i wierzcie w Ewangelię”. By rozpocząć drogę nawrócenia, nie wystarczy podjąć różnego rodzaju umartwienia i zobowiązania, które z mniejszym lub większym skutkiem będziemy starali się zrealizować. Trzeba nam wpierw stanąć w prawdzie i szczerości wobec siebie, i poprzez konfrontację własnego życia ze słowem Bożym podjąć czas wytężonej pracy nad sobą. W podjęciu drogi przemiany własnego życia, mogą nam pomóc praktyki pokutne, które dobrze znamy: modlitwa, post i jałmużna. Modlitwa to nie tylko obowiązek każdego chrześcijanina, ale przede wszystkim okazja do nieustannego przebywania w obecności Boga. Może zbyt mało mieliśmy czasu dla Niego i trzeba nam to uporządkować. Wystarczy zadbać o regularne odmawianie codziennego pacierza (modlitwy), częstsza praktyka uczestnictwa we Mszy Świętej albo udział w nabożeństwie drogi krzyżowej lub gorzkich żali. Okazją do refleksji nad własnym życiem, by podjąć na nowo pracę nad sobą, mogą stać się dobrze przeżyte rekolekcje. Jałmużna to bezinteresowny dar udzielony drugiemu człowiekowi. Tutaj istotne są konkrety. Możemy zaoszczędzone pieniądze przekazać dla ubogich, dać komuś coś do zjedzenia lub do picia albo udzielić konkretnej pomocy fizycznej. Post to wyrzeczenie się czegoś dla Boga, by bardziej Mu się podobać, a jednocześnie hartować ducha, rezygnując z przyjemności. To nie tylko mniej spożywanego pokarmu i używek, ale może i wielu z nas przydałoby się ograniczenie telewizji, komputera, Internetu, telefonu komórkowego, by bardziej być dla drugiego niż dla siebie. Jeśli codziennie spełnimy choćby jeden uczynek miłosierdzia więcej niż zwykle, to już taki drobny gest będzie wielkim sukcesem naszego tegorocznego Wielkiego Postu. Obyśmy w tym wszystkim nie przestawali próbować i na nowo podejmować różnorakich wysiłków, mając głęboko w pamięci, że wielkie rzeczy wymagają wyrzeczeń i uczciwej pracy. Nie wystarczy nam rozerwać szaty, ale trzeba nam przemienić nasze wnętrze. To jest prawdziwa pokuta, to jest prawdziwy post, który może poruszyć miłość Boga i zapewnić Jego zmiłowanie. Niech okres, który właśnie się zaczyna, wzbudza w nas radość z modlitwy, radość z dawania i pomocy drugim.

Какъв специален ден преживяваме днес. Събираме се в храма в по-голям брой от обикновено. Искаме да влезем заедно във Великия пост, за да започнем четиридесетдневния път на обръщане. За пореден път главата на всеки един от нас ще бъде посипана с пепел в знак на покаяние и работа над себе си и в същото време ще чуем много знаменателните думи: „Покайте се и повярвайте в Евангелието“. За да започнем пътя на обръщането, не е достатъчно да предприемем различни видове умъртвяване и ангажименти, които ще се опитаме да изпълним с по-голям или по-малък успех. Първо трябва да застанем в истина и честност със себе си и като изправим живота си пред Божието Слово, трябва да отделим време да работим усилено върху себе си. Покаятелните практики, които познаваме добре, могат да ни помогнат да поемем по пътя към трансформирането на живота си: молитва, пост и милостиня. Молитвата е не само задължение на всеки християнин, но преди всичко възможност за постоянно присъствие в Божието присъствие. Може би сме имали твърде малко време за Него и трябва да го подредим.Всичко, което трябва да направите, е да се уверите, че редовно казвате ежедневната молитва (молитва), участвате по-често в светата литургия или участвате в отдаването на станцията на кръста или горчивото покаяние. Едно добре преживяно усамотение може да бъде възможност да помислите върху собствения си живот и да започнете отново да работите върху себе си. Милостинята е безкористен дар, даден на друг човек. Тук спецификите са важни. Можем да дарим спестените пари на бедните, да дадем на някого нещо за ядене или пиене или да предоставим специфична физическа помощ. Постът е отказ от нещо за Бог, за да Му угоди повече, и в същото време закоравяване на духа чрез отказ от удоволствието. Това означава не само по-малко храна и стимуланти, но може би много от нас биха имали полза и от ограничаването на телевизията, компютрите, интернет и мобилните телефони, за да бъдем повече за другите, отколкото за себе си. Ако всеки ден извършваме дори една милост повече от обичайното, такъв малък жест ще бъде голям успех на нашия пост тази година.Във всичко това нека не спираме да опитваме и да полагаме нови усилия, имайки предвид, че великите неща изискват саможертва и честен труд. Не е достатъчно да разкъсаме дрехите си, но трябва да преобразим вътрешността си. Това е истинско покаяние, това е истински пост, който може да раздвижи Божията любов и да осигури Неговата милост. Нека периодът, който току-що започва, събуди в нас радостта от молитвата, радостта от даването и помощта на другите.