XXII niedziela zwykła Niedziela, 02 września 2018 roku, XXII tydzień zwykły, Rok B, II CZYTANIA Uczeń Jezusa to nie „faryzeusz”. On wie, że liczy się serce, a nie to, co „na zewnątrz”. Można być dobrym w przestrzeganiu tradycji, a sercem nie dotknąć Boga. Ten lud czci Mnie tylko wargami, lecz sercem swym daleko jest ode Mnie (Iz 29, 13). Słuchając dzisiejszej Ewangelii, widzimy, jak Jezus zwraca uwagę na serce człowieka. Demaskuje w ten sposób obłudę faryzeuszy. Oni zwracali uwagę na to, co powierzchowne, widoczne dla ludzkich oczu. Obmywali kubki i dzbanki, a serce mieli „nieobmyte”. W spożywanych pokarmach i nieumytych rękach upatrywali nieczystość, a ona swe źródło ma we wnętrzu człowieka. Nie to, co mnie otacza, decyduje o grzechu, ale to, co mam w sercu i czym to serce wypełniam. Są ludzie, którzy mówią, że gdyby otaczający ich świat był lepszy, to oni też byliby lepsi. Dziś Jezus przypomina, że nic nie wchodzi z zewnątrz w człowieka, co mogłoby uczynić go nieczystym, lecz co wychodzi z człowieka, to czyni człowieka nieczystym (Mk 7, 15). Jeżeli serce będzie mocne, czyste, zjednoczone z Bogiem, rozmodlone i zasłuchane w Ewangelię Jezusa, to nic go nie uczyni nieczystym. I taki człowiek łatwo nie ulegnie złemu wpływowi otoczenia. Mówi dziś Jezus: Słuchajcie i zrozumiejcie (Mk 7, 14). Rozważając zatem dzisiejszą Ewangelię, widzimy, że chrześcijaństwo, to nie system zasad i praktyk, które trzeba spełnić. To nie zamknięcie się tylko do zachowywania zewnętrznych form religijności. To nie obmywanie kubków, ale obmywanie serca. Okazuje się bowiem, że grzech popełniony w sercu może być większy, niż ten widziany czy wytykany u innych „na zewnątrz”. Zabić bowiem drugiego człowieka można nie tylko swoimi rękoma, ale również w swoim sercu. To w sercu wszystko się rozgrywa. To tam podejmuję decyzję: kocham czy nie kocham, pomagam czy nie pomagam, nawracam się czy nie nawracam. Mówi nam o tym dzisiejsza Ewangelia: Z serca człowieka pochodzą złe myśli, nierząd, kradzieże, zabójstwa, cudzołóstwa, chciwość, przewrotność, podstęp, wyuzdanie, zazdrość, obelgi, pycha, głupota (Mk 7, 21). I to czyni człowieka nieczystym. To w sercu decyduje się czystość człowieka. Naczynia mogą być czyste, pięknie poukładane, ale co będzie w środku, to będzie „interesowało” głodnego człowieka. Nie to, co na zewnątrz, da mu życie, ale to, co w środku. Podobnie jest z nami. Nieważne, jacy będziemy na zewnątrz, ale jak szerokie i dobre będziemy mieć serce. Boga interesuje to, co mamy w środku. Dla Niego liczy się serce, to jaki jestem w środku. Bo można być „pięknym” na zewnątrz, przykładnie „poukładanym”, a w sercu trzymać złość, nieprzebaczenie, niechęć wobec drugiego człowieka. I na próżno jest taka pobożność i takie „poukładanie”. Przestrzega nas Jezus przed taką próżną pobożnością. Uczy, że zadaniem ucznia Jezusa jest troska o czystość swego serca, troska o usuwanie z niego wszystkiego, co niszczy relacje z Bogiem i z drugim człowiekiem. Zadaniem jest „uwalnianie” serca od złych namiętności, niewłaściwych pożądań, niezdrowych relacji. To, jaki będę w środku, zadecyduje, jaki też będę na zewnątrz. Jeżeli w sercu będę kochał, to i na zewnątrz będę człowiekiem. Niech zatem nasze serca kształtuje Chrystusowa nauka, miłość do drugiego człowieka i nieustanne dbanie o wnętrze swojej duszy. Bo to nie szata zdobi człowieka, jak mówi znane polskie powiedzenie, ale serce przepełnione miłością, pokojem i dobrem. Niech nasze serca będą takie. Amen.

22-ра неделя през обикновеното време Неделя, 2 септември 2018 г., 22-ра обикновена седмица, година B, II ЧЕТЕНИЯ Ученикът на Исус не е „фарисей“. Той знае, че това, което има значение, е сърцето, а не това, което е „отвън“. Можете да сте добри в спазването на традициите и да не докосвате Бог със сърцето си. Този народ Ме почита само с устните си, но сърцата им са далеч от Мен (Исая 29:13). Слушайки днешното Евангелие, виждаме как Исус обръща внимание на човешкото сърце. По този начин той изобличава лицемерието на фарисеите. Те обърнаха внимание на това, което е повърхностно, видимо за човешките очи. Миеха чаши и кани, но сърцата им бяха „неизмити“. Те виждаха нечистотата в изядената храна и неизмитите ръце, а източникът й е във вътрешността на човека. Не това, което ме заобикаля, определя греха, а това, което е в сърцето ми и с което изпълвам сърцето си. Има хора, които казват, че ако светът около тях беше по-добър, и те щяха да бъдат по-добри.Днес Исус ни напомня, че нищо не влиза в човека отвън, което да го направи нечист, но това, което излиза от човека, го прави нечист (Марк 7:15). Ако сърцето е силно, чисто, обединено с Бог, молещо се и слушащо Евангелието на Исус, нищо няма да го направи нечисто. И такъв човек няма лесно да се поддаде на негативното влияние на обкръжението си. Исус казва днес: Слушайте и разбирайте (Марк 7:14). Следователно, разглеждайки днешното Евангелие, виждаме, че християнството не е система от правила и практики, които трябва да се изпълняват. Не се ограничава до поддържане на външни форми на религиозност. Това не е измиване на чаши, а измиване на сърцето. Оказва се, че грях, извършен в сърцето, може да бъде по-голям от този, който се вижда или посочва от другите „отвън“. Можете да убиете друг човек не само с ръцете си, но и в сърцето си. Всичко се случва в сърцето. Там вземам решение: обичам или не, помагам или не, обръщам се или не.Днешното Евангелие ни говори за това: От сърцето на човека излизат зли помисли, блудство, кражба, убийство, прелюбодеяние, сребролюбие, нечестие, измама, разврат, завист, клевета, гордост и глупост (Марк. 7:21). И това прави човек нечист. В сърцето се определя чистотата на човека. Съдовете може да са чисти и красиво аранжирани, но това, което ще има вътре, ще "интересува" гладния човек. Не това, което е отвън, ще му даде живот, а това, което е отвътре. И при нас е така. Не е важно как изглеждаме отвън, а колко широки и добри ще са сърцата ни. Бог се интересува от това, което имаме вътре. За Него е важно сърцето ми, каква съм отвътре. Защото можете да сте „красиви“ отвън, перфектно сглобени и все още да таите гняв, непростителност и негодувание към друг човек в сърцето си. И такъв пиетет и такава "подреденост" са напразни. Исус ни предупреждава срещу такова суетно благочестие.Той учи, че задачата на ученика на Исус е да се грижи за чистотата на сърцето си, да премахне всичко, което разрушава взаимоотношенията с Бог и другите хора. Задачата е да "освободим" сърцето от лоши страсти, неподходящи желания и нездравословни взаимоотношения. Какъв ще бъда отвътре ще определи какъв ще бъда отвън. Ако обичам в сърцето си, ще бъда човек и отвън. Затова нека сърцата ни бъдат оформени от Христовото учение, любовта към другите и постоянната грижа за вътрешността на душата ни. Защото не дрехите правят човека, както гласи една известна полска поговорка, а сърцето, изпълнено с любов, мир и доброта. Нека сърцата ни бъдат такива. амин